понеделник, 15 април 2013 г.

За "Невидимите кризи"...

Знаех, че ще ми е трудно да пиша за новата книга на Георги Господинов, още докато я четях. Знам, че за каквото и да пиша на този български автор, ще ми е трудно. Лошото е, че не ми става по-лесно, виждайки белия лист (дори и виртуално). Не, не ме разбирайте погрешно. Книгата oпределено е от тези, които ти завъртат главата още от първата страница, а с последния си ред те оставят напълно безмълвен и мислещ.

Издателство: Жанет 45

Тези двеста страници с публицистични текстове на Георги Господинов се оказаха в ръцете ми навръх поредната криза, тресяща както страната ни, така и света. Не, няма да говоря за политическата ситуация, но "Невидимите кризи" сякаш идеално се слива в унисон с нея. По темата препоръчвам ви да прочетете интервюто на автора пред "Дневник" - Георги Господинов: Въпросът не е кой ще плати сметките, а кой ще плати проваления живот.

"Невидимите кризи" подхваща цял куп теми, които обикновено биват незаслужено измествани от дневния ни ред. Като започнем от осмислянето на социализма, минем през българския манталитет и стигнем до факта, че без литература целият ни свят е напълно загубен, ще стигнем до извода, че кризите ни стават все по-страшни. Но не кризите, свързани с липсата на нещо видимо - тях винаги ги е имало и ще продължава да ги има. А именно онези - невидимите, при които положението наистина е сериозно. 

Осмислянето на тази книга, обаче, никак не е лесно. Зад прекрасната ѝ корица* са поместени две части с по 20 истории във тях.  Всяка една от които, ще те държи изключително здраво за гърлото, карайки те да осмисляш неща, за които си мислиш, че знаеш всичко. Неща, които те радват, натъжават, плашат, или просто неща, които избягваш да признаваш дори пред себе си. От време на време тези неща ще те усмихват, само за да ти ударят шамар на следващото изречение. И въпреки това, ще те нарича "красив", защото "четящият човек е красив". 

Тук трябва да отбележа, че никак не се разбирам с книги с публицистични текстове. Ужасно ми е трудно да ги чета. Тук дойде първата ми изненада от книгата. Тя се четеше изключително лесно, чак неестествено. Имах чувството, че това е роман, толкова сполучливо са подбрани и подредени текстовете, че не ми се искаше да свършва. А буквално книгата се чете на един дъх. Неотдавна писах за един друг автор, към когото изпитвам почти наркоманска зависимост. Е, сега с чиста съвест, мога да добавя и Георги Господинов към този списък. Не ми се искаше "Невидимите кризи" да е толкова кратка. Ама никак не исках!

В заключение, искам да споделя мнението си, че "Невидимите кризи" е абсолютно задължителна книга в днешни времена. Книга, която е жизнено важно да бъде прочетена, защото е интелигентна, емоционална, пълна с живот. Защото ни кара да мислим...

*Невероятната корица е дело на Ина Бъчварова и Владимир Венчарски.

А ако не съм се справила с нелеката задача да ви убедя да прочетете тази великолепна книга, то преди да сте се отказали напълно, прочетете и ревютата в:

4 коментара:

  1. Набелязала съм си я и нея, обаче имам 2 книги преди това. Много харесвам стила му, сигурна съм, че ще ми хареса.

    ОтговорИзтриване
  2. Страхотно ревю, чиято централна идея ясно и просто е, че всеки един критичномислещ и любопитен българин трябва да прочете, защото книгата наистина ни кара да мислим. За мен "Невидимите кризи" е най-добрата книга на Георги Господинов! Но също така препоръчвам и "И други истории", където има невероятно смислени и нестандартни разкази с доста силни послания към читателя!

    ОтговорИзтриване