неделя, 17 март 2013 г.

"Сянката на вятъра"...

...или как се влюбих в книга!


Как разбрах за Карлос Руис Сафон? Отговорът на този въпрос е "съвсем случайно". Преди почти цяла година, минавайки през Пролетния панаир на книгата и по-специално през щанда на издателство Изток-запад, човекът-блог Христо Блажев ми го препоръча и то романът му "Сянката на вятъра". Бях скептична, че ще ми хареса, имайки предвид, че въобще не бях чувала името на автора. Е, да... ама на Зимния панаир преди 4 месеца се изкуших и си купих романа. За голям мой срам успях да го прочета чак сега...

Тези 457 страници са толкова уникални, толкова увлекателни, че когато човек ги чете потъва в тях. За по-малко от два дена аз дишах, живях и съществувах единствено в следвоенна Барселона заедно с героите на Сафон. Реално, оказа се, че това е книга, която не можеш да я четеш просто за "лека нощ", защото няма да си легнеш, докато не затвориш и последната страница от нея. Грешка, това не е просто книга, това е КНИГАТА. Книга, която не исках да свършва, защото след това ще изпитвам почти наркоманска абстиненция. Книга, която все още искам да чета и препрочитам (или просто да продължа нататък с поредицата и "Играта на ангела"). 

Издателство Изток-Запад

Уважаеми читатели, повярвайте ми, че полагам невероятни усилия, за да избегна емоциалността при описанието на романа. Просто е трудно!

Да се върнем на "Сянката на вятъра". С малко думи бих могла да кажа, че това е роман за роман, носещ същото име. Роман, чийто единствен екземпляр момчето Даниел Семпере открива в Гробището на забравените книги. Единствен, защото някой усилено издирва и изгаря всяка една излязла на бял свят бройка. И то не само на "Сянката на вятъра", а и всяка друга бройка от всичките романи на автора му - Жулиан Каракс. Силно заинтригуван, младият Семпере-син се захваща да рабули тайната около името Каракс и неговите творби. Разплитането на загадката ще отнеме години, през който собственият живот на Даниел ще се вплете в една отдавна случила се трагедия. Миналото ще заживее наравно с настоящето, възлите ще се затягат все повече и все повече въпроси ще изникват... Едни ще търсят истината, други - дълго чаканото отмъщение...
Още по-накратко "това е една история за книги ... За прокълнати книги, за човека, който ги е написал, за герой, избягал от страниците на един роман с цел да го изгори, за предателство и изгубено приятелство. История за любов и омраза, за сънищата, които живеят в сянката на вятъра...

Има още много неща, които могат да се кажат за тази история, но ще спра дотук... защото каквото и да казвам (пиша), то никога няма да е достатъчно - тя просто трябва да се прочете и да се изживее, защото пред майсторството на Карлос Руис Сафон няма как да си безучастен. 

П.П. Прочетете още ревютата на "Сянката на вятъра" в Книголандия (и тук), в Литературата днес, в Аз чета на Милена Ташева, Димитър Панайотов и още много други (списъкът не е изчерпателен - след кратка справка Google ми изведе като резултати още много други ревюта).


 

петък, 15 март 2013 г.

"Натюрморт с кълвач"...

... или как да задържим любовта.


Признавам! Подцених я... много я подцених. Става въпрос за книгата "Натюрморт с кълвач" на Том Робинс. Подцених я и тя ми отнесе главата - почти половин година след като Мила ми я даде да я прочета. Подцених я и сега не знам как и дали ще успея да напиша свестен текст за нея. Подцених я! :D

Издателство: Алтера

Признавам и че за първи път се сблъсквам с подобен шедьовър. Шедьовър, написан от Ремингтън SL 3, който е един "електрически Шекспир", непрекъснато сменящ цвета си. Шедьовър, в който основният въпрос е "Как да задържим любовта?". И какъв е смисълът на Луната?

За да си отговорите на горните два въпроса, ще са ви нужни:
  1. една принцеса, която иска да спаси света;
  2. един луд бомбаджия, който живее извън закона;
  3. един пакет цигари "Кемъл".
Разбъркайте горните съставки и добавете: една приказка, разказвана на чужд за теб език толкова много пъти, че накрая научаваш думите, една жаба, която НЕ е Омагьосаният принц, двойка (вероятно) извънземни, една пирамида и много странни и откачени теории.

О, не - това не е всичко! Ще ви трябват и: двама монарси, едно чихуахуа, един абсолютно некадърен агент на ЦРУ, много дъжд и къпини или много къпини и дъжд (ох, тотално се обърках!) и не на последно място - щипка революция, клечки кибрит и (малко) динамит.

Смесваме горните съставки и воала! Отговорите са намерени. Сега сериозно, "Натюрморт с кълвач" е една великолепна история за романтиката на секса и еротиката на любовта. История, за която ми е трудно да говоря без емоции - толкова хумористична и откачена... Тези 340 страници са най-свежото и каращо ме да се усмихвам нещо, което съм чела напоследък, че наистина нямам думи, с които да опиша майсторството на Робинс. А и чудя се колко ли баби в градския транспорт са ме помислили за луда, докато съм се смеела (почти с глас), четейки тази невероятна книга...

П.П. Това е линк към ревюто на Мила в Аз чета на същия този шедьовър, което аз много харесвам.


петък, 8 март 2013 г.

"Ловецът на хвърчила" на Халед Хосейни...

Чудя се замисляли ли сме се какво знаем за Афганистан... Освен това, че редовно присъства във вечерните новини... Освен, че го свързваме с талибани, самоубийствени атентати, бурки и все тъй "непознати" думички. Е, аз не се бях замисляла - за мен Афганистан беше напълно непозната държава с неразбираеми обичаи и нрави. "Беше", защото след прекрасния роман на Халед Хосейни - "Ловецът на хвърчила", се събуди любопитството ми. Макар и романът да не се отнася точно за Афганистан, в основни линии той разкрива достатъчно от историята на тази държава от 70-те години на миналия век насам, така че да ме заинтригува. И все пак това не е единственото нещо, заради което си заслужава да се прочете тази книга. Историята на Хосейни е ужасно въздействаща, интригуваща... Тя не ти оставя да си поемеш дъх... Уникална!

Издателство: Обсидиан

Действието в романа се върти около две момчета - Амир и Хасан. Родени и отрасли заедно. С единствената разлика, че единият е слуга на другия. Амир е богаташки син, искащ да спечели уважението на баща си, печелейки традиционното афганистанско състезание на бой с хвърчила. Хасан има само една цел - да защити своя господар на всяка цена. Наистина на всяка. Да, но цената, която трябва да заплатят, преобръща живота им. Тя ще раздели неразделните до този момент момчета. По ирония на съдбата, скоро и Афганистан ще се промени. Пътищата на Амир и Хасан ще се разделят окончателно - Амир ще замине за Америка, докато Хасан ще остане в афганската земя, която ще бъде опустошена.

Ще минат години. Ужасната тайна, разделила някога Амир и Хасан, ще излезе наяве. И Амир ще трябва да се върне в своята родина, удавена в кръв не само от съветските танкове, но и от лудостта на талибаните. Там, той ще има нелеката задача да се пребори с демоните от детството си и да изкупи невинно пролятата кръв... И не на последно място - да спаси един невинен детски живот, защото "в Афганистан има много деца, но няма детство" (цитирам по памет).

Признавам, не се сблъсквам с Хосейни за първи път. Преди месеци, пътувайки си към родния видински край, прочетох и "Хиляди сияйни слънца". Още тогава останах безмълвна. Сега... "безмълвна" е меко казано, просто недостатъчно... И ако написаното по-горе не ви е заинтригувало достатъчно, че да прочетете книгата, то предоставям на вашето внимание още две ревюта на уважавани от мен книжни блогъри - в Книголандия и в Литературата Днес.