"Неохотният фундаменталист" - Мохсин Хамид

Издателство: Жанет 45

Въпреки добрите отзиви за тази книга, бях скептична, че ще ми допадне. Не за друго, а защото повествованието се води от първо лице. Неслучайно я започвах на няколко пъти, защото бивах прекъсвана, нишката на действието ми се губеше и хоп, хайде отначало. До вчера. Буквално за няколко часа "Неохотният фундаменталист" от Мохсин Хамид ме погълна. 

Книгата представлява един сладкодумен монолог на главния герой, който, както ще разберем, се казва Чангиз. Чангиз е пакистанец, получил шанс да изживее своята американска мечта. Завършва с отличие Принстън, започва хубава работа, намира и любовта... И въпреки това, Чангиз е като дърво без корен в Америка, която не може да почувства като своя, но... Ню Йорк е градът, в който той намира своето място. А и все пак в Ню Йорк живее тя - Ерика, момичето, в което той се влюбва до полуда. Всичко изглежда идеално...

Докато не идва денят, който всички ние знаем  - 11 септември 2001г. С кулите близнаци рухва и привидното равновесие в живота на Чангиз. На летището, той получава внимание като потенциален терорист. Ерика изпада в депресия, поради невъзможността да преживее миналото. Със засилването на напрежението между родния Пакистан и Индия у Чангиз започват да изникват редица фундаментални въпроси - Кой е той? Къде са неговите корени? Заслужава ли си?

Повече от самата история няма да разкривам, защото някои неща не бива да бъдат разказвани. Всеки сам трябва да си направи изводите. Единственото, което ще кажа в заключение е, че това е напълно емоционална книга. Книга, криеща много пластове. Както и самият живот, но в 200 страници...

За "Геният и богинята"

Май ми става навик да попадам* на книги, за които мога да кажа единствено и само "Уау!"/ други еквивалентни възклицания/ и то да е достатъчно. Ноо! По-надолу ще ви разкажа малко повече за нея, за да добиете по-ясна представа:

Издателство: Екслибрис

Цялата история в книгата "Геният и богинята" на Олдъс Хъксли се върти около една тайна. Тайна, споделена тридесет години по-късно в Коледната нощ. Тайна, в която Джон Ривърс е главният герой... Разкъсван от екстаз и агония, преди три десетилетия младият Ривърс се влюбва до безпаметност в Богинята. Жена, която е забраненият плод, защото е съпруга на Гения - неговия учител - видния физик и нобелист - Хенри Маартенс. Тази любов по ирония на съдбата завършва трагично. За всички, докоснали се до нея. И сега години по-късно, в навечерието на Коледа, докато на горния етаж спи внучето му, Джон проговаря. Но, това не е просто обикновен разговор между двама стари приятели на по чаша уиски за отминала Любов. Това е разговор, пълен с философски размишления за любовта и смъртта... и всичко останало.

Джон Ривърс е 28-годишен млад учен, израснал под зоркото око на своята крайно религиозна майка. По стечение на обстоятелствата той напуска родния си дом и заживява при семейство Маартенс, където всеки един от членовете си има своята малка странност. Главата на семейството - геният Хенри Маартенс е типичният главен герой в повечето анекдоти - социално неадекватен, но невероятен учен. Неговата съпруга, Кейти, е ядрото, балансът в семейството. Несъмнено тя, Богинята, е единствена опора и основа за цялостната стабилност на Гения. Двете им деца - малкият Тими е вманиачен на тема влакчета, а Рут... Рут е пишещо поезия момиче, което бърза да навлезе в живота на възрастните.

Привидно равновесието в семейство Маартенс е стабилно. Докато един ден неговото ядро, Кейти, не се налага да го напусне, за да се грижи за болната си майка. Тогава целият баланс бива изгубен. Геният губи своята опора и се превръща от възрастен човек в дете, имащо нуждата от своята бавачка. Рут, бързаща да изпревари времето и да порасне, се вманиачава по Джон, мислейки си, че е влюбена в него. А Джон тайничко е влюбен в Богинята, която, както и Хенри, боготвори. Е, единствено Тими не забелязва погубващите страсти, обхванали обкръжението му. За сметка на това, любовният триъгълник е заформен...

Разкъсван от екстаз и агония, Джон решава да напусне дома на семейство Маартенс, за да може предишното статукво да бъде възстановено. По ирония на съдбата, това не се случва...

Разказвайки за случилото се преди тридесет години, Джон Ривърс осъзнава, че то е променило живота му изцяло. Вмъкнатите в разказа му размишления за съдбата,  живота, смъртта и всичко останало, превръщат книгата "Геният и богинята" не в поредната клиширана любовна историята, а в един философски разговор за вечните неща. Неща, до които всички ние се сблъскваме рано или късно...

* Ще ви изненадам ли, ако ви кажа, че книгата ми е препоръчана отново от Мила? :D

Виена, един апартамент и още нещо...

Предколедна Виена, един апартамент и една жена, която търси правилните отговори... Звучи странно, но около тези три неща се случват събитията в романа на Радостина А. Ангелова - "Виенски апартамент". Роман, който прочетох преди малко повече от две седмици и за който все още ми е доста трудно да говоря. Обсебващ (в положителния смисъл), магичен... Две определения, които се въртят в главата ми и за които не мога да дам точно определение, защото, за да ме разберете, трябва да прочетете книгата. Защо ли? Защото има нещо в този роман; нещо, което те хваща в прегръдката си и не те пуска дори след последното изречение. Точно както се чувствам, между другото, и аз - след повече от 14 дена аз все още не мога да спра да мисля за историята на Бианка. Не мога да започна друга книга, защото постоянно се връщам там, в предколедна Виена и си задавам същите въпроси в търсене на правилните отговори...

Честно казано с тази книга си имаме кратка предистория. Естествено, главният виновник отново е Мила, с която имахме уговорка да се видим и моят приятел да ни направи по две-три снимки в съботния следобед. Е, да, но Мила дойде на срещата с цяла торба книги. Просто ей така, за реквизит. Вероятно се досетихте, че сред тях, беше и "Виенски апартамент". Докато седяхме в едно столично заведение, чудейки се времето навън дали ще е достатъчно благосклонно за разходка, Мила ми подаде отворена книга с повелителното "Чети!". Дори не се замислих. След като прочетох посочения абзац, аз просто не спрях. Книгата ме грабна и не ме пусна. Е, и тематична фотография си направихме, снимки от която може да видите в so much (for) beauty. 

                                                  Снимка: Виктор Владев

Прочетох и книгата, разбира се.Точно след 24 часа от събитието по-горе затворих последната страница. И бях безмълвна. Не знаех какво точно се случва с мен. Имаше нещо магическо...

Дни след това, на премиерата на романа в Унгарския културен институт, чух подобни отзиви от много други хора. Всички до един описваха, че от тази книга струи магия. Нещо, което за мен беше изключително голямо съвпадение, за да не му обърна внимание. Точно това всъщност продължава да ме терзае. Дали наистина няма нещо магическо в романа!? Отговорът е много прост. Книгата на Радостина Ангелова в лицето на главния персонаж - Бианка, задава множество въпроси, чиито отговори всички ние търсим. Отговори, за които се надяваме да са правилни... Бианка вероятно намира своите в апартамента под наем "Кафе I" в старата част на Виена. Казвам вероятно, защото в този роман няма универсални отговори. След последното изречение от романа се оказва, че единственото сигурно е вечната фраза от "Граф Монте Кристо" - "Чакай и се надявай". 

Иска ми се да кажа още много неща за тази книга, защото тя го заслужава. Проблемът идва от там, че всичко казано, ще е просто недостатъчно. Романът "Виенски апартамент" говори сам за себе си. Тъй че, прочетете го! И кой знае - може да намерите вашите отговори.

П.П. На 6 декември (четвъртък) от 17:30 Радостина А. Ангелова ще гостува на щанда на Жанет 45 на Международния панаир на книгата.

За една книга и една инициатива...

Никога не съм си представяла, че първата ми сериозна публикация в блог ще бъде относно рака на гърдата. Да, за него, защото тази коварна болест много често влиза в живота ни и го преобръща с краката нагоре. Точно това се случва със семейството на Кармен и Стейн, двамата главни герои от книгата "Отива една жена при лекаря" на Рей Клуун. Както вече се досещате Кармен има рак. И този рак променя всичко. Не, Стейн не престава с многобройните си изневери, но пък открива, че сърцето му принадлежи само на една жена, но тази жена... умира...

Историята на това семейство е разтърсваща, брутална, караща те да се замислиш как едно посещение при лекаря може да промени всичко. Но тази история не се случва само на хартия. Тя се случва тук и сега, вероятно и в твоето семейство. Книга, която се чете за броени часове, но със сълзи в очите и със свито гърло. Защото през цялото време обмисляш дали да не си запишеш час при мамолог. За теб, твоята сестра, майка ти или просто за приятелка. Ей така, профилактично. Защото ранно откритият рак на гърдата е лечим. В противен случай е смъртоносен - на второ място като причина за смъртността на жените...

"Отива една жена при лекаря"... колко много истории започват по този начин!? Някои от тях завършват трагично, но на други може да им бъде променен края... Точно това цели инициативата на Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания, рекламна агенция Реформа и ИК "Жанет 45". Инициатива, в основата на която стоят книгата на Рей Клуун и надеждата, че тази трагична, истинска история може да спаси човешки животи. Целта на тази кампания е да прочетеш, споделиш и да си запишеш час за преглед, защото никога не знаеш кога ще стане твърде късно...

Всеки, който иска да прочете книгата, може да я вземе безплатно чрез Facebook страницата на проекта. Болезнено откровената история на Стейн и Кармен се чете за часове, но нека след като бъде прочетена, бъде предадена нататък - на жена, която обичате, или просто на някоя непозната... Защото краят от "Отива една жена при лекаря" може да бъде различен...

П.П.: Още щом като научих за инициативата от фейсбук страницата на The reading room, бях сигурна, че за тази книга ще е първият ми пост тук.

П.П.(2) : Благодарение точно на Мила, която ми подари тази книга и нейното продължение "Без нея" (за която вероятно в близко бъдеще ще напиша няколко думи) и няколко мнооого мъдри думи за рождения ми ден, в някаква степен моят собствен живот бе преобърнат...

Първа плаха крачка

Ето, че и аз се присъединявам към блогърското общество... Като за начало, ще кажа, че ще правя първите си крачки плахо и неуверено, тъй че ви моля да проявите малко търпение, докато успея да стъпя здраво на крака и да използвам това творение в пълния му капацитет. 

Сега за идеята: Идеята за собствен блог прескача от бръмбар на бръмбар в главата ми от известно време. Известно, колко да е известно - може би две-три години, като в последните месеци идеята назряваше бавно и постепенно, докато... Е, и сами виждате... Тук е мястото да благодаря на няколко хора за това, че вярват в мен и ме леееко насърчиха (времето ще покаже дали ще си е заслужавало). Ами, те си знаят кои са и сами ще се досетят. :)

Тааа, сега по същество. Главната цел, с която създавам това блогче, е то да се превърне в още едно място, в което да се обсъждат книги. Да, книги, защото обичам да чета, да говоря и пиша за тях. Тук ще отбележа, че писането не винаги ми се получава, ама надявам се с времето това да се промени.

И така... Първата крачка е направена, остава само нещата да се получат както трябва...