неделя, 11 август 2013 г.

Накратко за "Пътеводител на галактическия стопаджия" - Дъглас Адамс

Искате ли да разберете защо хавлията е може би най-ползеното нещо на света... упс, грешка, в цялата Вселена? И защо не бива да позволявате на някой вогон да ви чете от стиховете си? Или пък какъв е отговорът на великия въпрос за живота, вселената и всичко останало? Е, в такъв случай трябва да прочетете всеизвестния "Пътеводител на галактическия стопаджия".


Отдавна не бях чела нещо толкова забавно и имайки предвид, че нямам познат, който да не я харесва, бях скептична, че на мен ще ми допадне. Никак, ама никак не се разбирам с фантастиката, даже започнатата преди две години "Хиперион" си седи недовършена. Е, противно на очакванията ми, не само че я завърших, а и ми хареса. Тук, ще добавя, че поне през три (3!) страници все нещо ме изненадваше или пък ме караше да се смея почти с глас. Oт разрушаването на Земята до множеството предназначения на хавлията и мишките, до куп други неща. Ще се запитате какво пък толкоз смешно има в едни мишки. Е, има - ще разберете почти накрая на Пътеводителя, а тяхната роля в цялата история не е никак малка.

Книжлето е ужасно забавно, кратко, бързо четящо се и увлекателно четиво, щом дори като на нелюбител на фантастиката като мен ми хареса, значи определено си заслужава да се прочете. А сега отпрашваме към ресторант "На края на вселената", като се надяваме там да сервират пангалактически гаргаробластер, което е най-хубавата напитка в цялата Вселена*.

*"Пътеводител на галактическия стопаджия" е първата част от поредица, носеща същото наименование.

петък, 9 август 2013 г.

"И всичко стана луна" - Георги Господинов

Знаете ли, имам навика да пиша ревюта за прочетените книги поне ден след техния прочит? Обичам мислите да "втасат" в главата ми, преди да ги пренеса на виртуалния лист хартия. Знаете ли също така, че рядко се случва да изпадна от супер весело настроение до това да съм просълзена в рамките на точно 5 часа, и то заради книга? Само да вметна, че това не се случва често. Е, днес, на 8 август 2013г., очевидно ще се случат и двете необичайни явления за моята скромна личност. 

Издателство: Жанет 45

След сборника с публицистични текстове на Георги Господинов - "Невидимите кризи", новината, че това лято ще излезе и друга негова книга, ме накара да се радвам като малко дете. Сега си представете, че от сряда, когато поръчах от  онлайн книжарницата Книга за теб тази книга, как успях да издържа до петък. И след като рано тази сутрин получих дългоочаквания смс от куриерската фирма, че днес ще е Денят X, едва успях да си намеря място от вълнение на работа. Да, беше един изключителен ден. Държейки вече "И всичко стана луна", аз не исках да започвам веднага с четенето, защото знаех, че няма да мога да я чета бавно и спокойно, а ще я погълна за броени часове. Така се  и случи. Добре, че на работа мога да чета без притеснение, иначе вече да съм безработна. И след като обърнах и последната страница, просълзена заради последния разказ, аз останах с увиснало чене.

Георги Господинов и в този сборник не изневерява на своя уникално завладяващ стил. Разказ след разказ времето тече, но за теб то е спряло. Е, не настава тъмнина, както ако това наистина се беше случило, но накрая оставаш изненадан колко е часът в действителност. Тези 19 разказа, събрани в малко повече от 160 страници, са толкова увлекателни, толкова истински, че аз не мога да опиша какво чувствам след тяхното прочитане, защото те просто трябва да се прочетат, за да разберете какво имам предвид. А самите истории... Те са помитащи, изпълвайщи те с широк спектър от емоции, оставяйки те безмълвен. Просто възхитителни... и невероятно добре написани!

Първоначално мислих да разкажа и по нещичко за ако не всеки, то поне за част от разказите, но на второ четене реших, че това би развалило удоволствието на четящия на този малък, но иначе голям сборник. А пък да преразказвам сюжетите им - това би убило магията на талантливото перо на Г.Г. И все пак, предлагам на вниманието ви една от любимите ми истории, която е меко казана трогваща - "Старецът и морето".

П.П. Извинявам се за изключително емоционалното ревю на "И всичко стана луна", но тя директно отива в графа Любими книги, а за тях не бих могла да говоря/пиша без стабилно голяма доза емоционалност.

понеделник, 5 август 2013 г.

"Мидълсекс" на Джефри Юдженидис

Сблъсках се с името Джефри Юдженидис на Коледния панаир на книгата през 2011г. Тогава Мила ми препоръча неговите "Непорочни самоубийства". Е, дадох си последните пари за нея, тъй като на книжни изкушения не мога да устоявам. :-D Книга, която прочетох на един дъх за има-няма 12 часа... Сега положението не е много по-различно. На прибиране от морето минахме да видим Мила в Бургас, тъй като тя беше там, заради Алеята на книгата. Разходки, приказки, а-у... Докато не стигнахме до щанда на Жанет 45. Там, в едно кашонче бяха сложени книги с 50-процентно намаление поради някакъв дефект. И, о, изненада! Сред тях беше и "Мидълсекс". Книга, която от известно време стоеше в списъка ми за прочитане, но поради една или друга причина все не успявах да се добера до нея. Нямаше как просто да не я купя! В същото кашонче се намираше и "Фирмин" на Сам Савидж - друга книга, която искам да прочета. Та, равносметката е - прибрах се в София сдобила се с две страхотни книги на половин цена и почти без пукнат лев в джоба, за което обвинявам Мила, колкото и да я обичам. :-D

Издателство: Жанет 45

О, музо, възпей невероятния талант на Джефри Юдженидис и неговия прекрасен превод на български език от Милена Попова! Сега сериозно - 700-те страници, които се крият зад светлосините корици на "Мидълсекс" се четат изключително лесно. Та чак ти е неприятно, тъй като впоследствие разбираш, че това е книга, която не искаш да свършва. Признавам, че писането на това ревю ще е изключително трудно, тъй като да пишеш/говориш за тази книга не е никак лесно - не само заради нетрадиционната история, но и заради смесицата от чувства, които тя предизвиква.

"Мидълсекс" е роман за една семейна история на три поколения гръцки емигранти в САЩ, криещи в себе си една мутация на рецесивен ген. Този ген бива предаван от поколение на поколение, докато не се преборва за надмощие в Кал, през чийто поглед са разказани историите на предците му.

Кал е роден два пъти. Един път като момичето Калиопа, излизайки от утробата на майка си, и втори път - на 14-годишна възраст  в една болница, когато откриват странния характер на нейната физиология, като момчето Кал. Да, той/тя е хермафродит. Вероятно звучи повече ужасно и чудовищно, отколкото интересно, но никой не избира гените си, нали така?

Този малък и самотен ген, който обърква живота на семейство Стефанидис в неговото трето поколение, започва своя път през далечната 1922 г. в гр. Смирна, днешна Турция, дълбоко заровени в Дездемона и Лефти Стефанидис, които бягайки от геноцида в Гръцко-Турската война емигрират в Америка. Тяхната роля в цялата история не е никак маловажна и е доста ключова в пътя на рецесивния мутирал ген. Последващите събития в Америка през миналия век оказват различно отражение върху рода Стефанидис. Тук се преплитат различните сътресения на американското общество - сухият режим, контрабандата на алкохол, войните, бунтовете на чернокожите, сектите, с опитите на яя (баба) Дездемона да запази патриархалното в семейството... И както винаги се оказва, съдбата има собствени планове за случващото се, които доста често се различават от желанията на хората... А и както вече знаем, и гените имат пръст в цялата тази бъркотия, наречена живот.

В заключение, "Мидълсекс" не е лесна книга. Това е книга за намирането на собствено място в света, независимо от това колко си различен (различен не означава по-добър или по-лош), за себеприемането на това различие и заличаването на всички канони, отричайки това, което не е "нормално". А това не е никак лесно, защото отвсякъде ни заобикалят етикети...

На края на това ревю все още не съм сигурна доколко точно пресъздадох мислите си за този роман. Роман, който би могъл да се опише само с една дума - прекрасен. Неслучайно е спечелил "Пулицър", както и симпатиите на читатели, и критици. Горещо препоръчвам!

Още ревюта ще намерите тук: