понеделник, 5 август 2013 г.

"Мидълсекс" на Джефри Юдженидис

Сблъсках се с името Джефри Юдженидис на Коледния панаир на книгата през 2011г. Тогава Мила ми препоръча неговите "Непорочни самоубийства". Е, дадох си последните пари за нея, тъй като на книжни изкушения не мога да устоявам. :-D Книга, която прочетох на един дъх за има-няма 12 часа... Сега положението не е много по-различно. На прибиране от морето минахме да видим Мила в Бургас, тъй като тя беше там, заради Алеята на книгата. Разходки, приказки, а-у... Докато не стигнахме до щанда на Жанет 45. Там, в едно кашонче бяха сложени книги с 50-процентно намаление поради някакъв дефект. И, о, изненада! Сред тях беше и "Мидълсекс". Книга, която от известно време стоеше в списъка ми за прочитане, но поради една или друга причина все не успявах да се добера до нея. Нямаше как просто да не я купя! В същото кашонче се намираше и "Фирмин" на Сам Савидж - друга книга, която искам да прочета. Та, равносметката е - прибрах се в София сдобила се с две страхотни книги на половин цена и почти без пукнат лев в джоба, за което обвинявам Мила, колкото и да я обичам. :-D

Издателство: Жанет 45

О, музо, възпей невероятния талант на Джефри Юдженидис и неговия прекрасен превод на български език от Милена Попова! Сега сериозно - 700-те страници, които се крият зад светлосините корици на "Мидълсекс" се четат изключително лесно. Та чак ти е неприятно, тъй като впоследствие разбираш, че това е книга, която не искаш да свършва. Признавам, че писането на това ревю ще е изключително трудно, тъй като да пишеш/говориш за тази книга не е никак лесно - не само заради нетрадиционната история, но и заради смесицата от чувства, които тя предизвиква.

"Мидълсекс" е роман за една семейна история на три поколения гръцки емигранти в САЩ, криещи в себе си една мутация на рецесивен ген. Този ген бива предаван от поколение на поколение, докато не се преборва за надмощие в Кал, през чийто поглед са разказани историите на предците му.

Кал е роден два пъти. Един път като момичето Калиопа, излизайки от утробата на майка си, и втори път - на 14-годишна възраст  в една болница, когато откриват странния характер на нейната физиология, като момчето Кал. Да, той/тя е хермафродит. Вероятно звучи повече ужасно и чудовищно, отколкото интересно, но никой не избира гените си, нали така?

Този малък и самотен ген, който обърква живота на семейство Стефанидис в неговото трето поколение, започва своя път през далечната 1922 г. в гр. Смирна, днешна Турция, дълбоко заровени в Дездемона и Лефти Стефанидис, които бягайки от геноцида в Гръцко-Турската война емигрират в Америка. Тяхната роля в цялата история не е никак маловажна и е доста ключова в пътя на рецесивния мутирал ген. Последващите събития в Америка през миналия век оказват различно отражение върху рода Стефанидис. Тук се преплитат различните сътресения на американското общество - сухият режим, контрабандата на алкохол, войните, бунтовете на чернокожите, сектите, с опитите на яя (баба) Дездемона да запази патриархалното в семейството... И както винаги се оказва, съдбата има собствени планове за случващото се, които доста често се различават от желанията на хората... А и както вече знаем, и гените имат пръст в цялата тази бъркотия, наречена живот.

В заключение, "Мидълсекс" не е лесна книга. Това е книга за намирането на собствено място в света, независимо от това колко си различен (различен не означава по-добър или по-лош), за себеприемането на това различие и заличаването на всички канони, отричайки това, което не е "нормално". А това не е никак лесно, защото отвсякъде ни заобикалят етикети...

На края на това ревю все още не съм сигурна доколко точно пресъздадох мислите си за този роман. Роман, който би могъл да се опише само с една дума - прекрасен. Неслучайно е спечелил "Пулицър", както и симпатиите на читатели, и критици. Горещо препоръчвам!

Още ревюта ще намерите тук:

Няма коментари:

Публикуване на коментар