понеделник, 15 април 2013 г.

За "Невидимите кризи"...

Знаех, че ще ми е трудно да пиша за новата книга на Георги Господинов, още докато я четях. Знам, че за каквото и да пиша на този български автор, ще ми е трудно. Лошото е, че не ми става по-лесно, виждайки белия лист (дори и виртуално). Не, не ме разбирайте погрешно. Книгата oпределено е от тези, които ти завъртат главата още от първата страница, а с последния си ред те оставят напълно безмълвен и мислещ.

Издателство: Жанет 45

Тези двеста страници с публицистични текстове на Георги Господинов се оказаха в ръцете ми навръх поредната криза, тресяща както страната ни, така и света. Не, няма да говоря за политическата ситуация, но "Невидимите кризи" сякаш идеално се слива в унисон с нея. По темата препоръчвам ви да прочетете интервюто на автора пред "Дневник" - Георги Господинов: Въпросът не е кой ще плати сметките, а кой ще плати проваления живот.

"Невидимите кризи" подхваща цял куп теми, които обикновено биват незаслужено измествани от дневния ни ред. Като започнем от осмислянето на социализма, минем през българския манталитет и стигнем до факта, че без литература целият ни свят е напълно загубен, ще стигнем до извода, че кризите ни стават все по-страшни. Но не кризите, свързани с липсата на нещо видимо - тях винаги ги е имало и ще продължава да ги има. А именно онези - невидимите, при които положението наистина е сериозно. 

Осмислянето на тази книга, обаче, никак не е лесно. Зад прекрасната ѝ корица* са поместени две части с по 20 истории във тях.  Всяка една от които, ще те държи изключително здраво за гърлото, карайки те да осмисляш неща, за които си мислиш, че знаеш всичко. Неща, които те радват, натъжават, плашат, или просто неща, които избягваш да признаваш дори пред себе си. От време на време тези неща ще те усмихват, само за да ти ударят шамар на следващото изречение. И въпреки това, ще те нарича "красив", защото "четящият човек е красив". 

Тук трябва да отбележа, че никак не се разбирам с книги с публицистични текстове. Ужасно ми е трудно да ги чета. Тук дойде първата ми изненада от книгата. Тя се четеше изключително лесно, чак неестествено. Имах чувството, че това е роман, толкова сполучливо са подбрани и подредени текстовете, че не ми се искаше да свършва. А буквално книгата се чете на един дъх. Неотдавна писах за един друг автор, към когото изпитвам почти наркоманска зависимост. Е, сега с чиста съвест, мога да добавя и Георги Господинов към този списък. Не ми се искаше "Невидимите кризи" да е толкова кратка. Ама никак не исках!

В заключение, искам да споделя мнението си, че "Невидимите кризи" е абсолютно задължителна книга в днешни времена. Книга, която е жизнено важно да бъде прочетена, защото е интелигентна, емоционална, пълна с живот. Защото ни кара да мислим...

*Невероятната корица е дело на Ина Бъчварова и Владимир Венчарски.

А ако не съм се справила с нелеката задача да ви убедя да прочетете тази великолепна книга, то преди да сте се отказали напълно, прочетете и ревютата в:

вторник, 9 април 2013 г.

Първа среща с Джеймс Клавел...

... или накратко за "Цар Плъх"


Отдавна слушам хвалебствия за романа на Джеймс Клавел "Цар Плъх" - още от гимназията. Но чак сега успях да ѝ позволя да ме обсеби за известно време. И определено добрите отзиви са основателни. 

Издателство: Сиела


Действието в романа се развива в края на Втората световна война там, в японския военнопленнически лагер Чанги в Сингапур. В него англичани, американци и австралийци са принудително захвърлени в безмилостна битка за собственото си оцеляване. Те живеят сред глад, мизерия и множество болести, които са се превърнали в ежедневие. Ден след ден. Сред тях, обаче, се откроява фигурата на Царя. Единствен той е сит, здрав, облечен в чисти дрехи. И притежава огромна власт - властта на парите. Неговата пресметливост, нюх към търговията и умението да извличаш облаги от нещастието на околните го превръщат в най-влиятелната фигура в лагера. 

Всъщност, това е книга именно за Царя. Една история за приятелството, за омразата, за вечното надлъгване, за обикновените човешки слабости по време на война. Но всъщност, това е и история за надеждата. Надеждата, която ти дава воля да живееш, да се бориш. Ден след ден. Докато не те освободят. След което идва въпросът дали ще успееш да се справиш с нормалния живот след като си минал през ада на Чанги...

Романът действително е написан много добре и определено ми хареса. С едно изключение - прекалено бавно се развиваше действието (според мен), което е и единствената причина да му дам само четири звездички в Goodreads. Но краят определено си заслужава!

П.П. "Цар Плъх" е част от т.нар. Азиатска сага на Джеймс Клавел, от която ми предстои в скоро време да прочета романа "Шогун". 

 П.П. 2 Прочетох я на Покетбукчо, въпреки това слагам тази корица, колкото да има някаква визуализация на романа.

 

понеделник, 8 април 2013 г.

Остарях! :D

Създадох този блог с идеята, че ще се превърне в едно книжно местенце, но просто не мога да се удържа да похваля чудесните приятели, които имам <3 На 1 април остарях/помъдрях с още една година. Партито, което направих беше уникално, а пък подаръците в голяма степен - книжни! Да, за първи път от години повечето подаръци бяха книги, което безкрайно много ме зарадва - още от дете хората избягват да ми подаряват книги, което доста ме натъжава...А аз пък обожавам да получавам точно такива подаръци!


На горната снимка идеално се вижда, че получих 5! книги, едната от които в уникална ръчно изработена подвързия. Не бяха подминати и другите ми две страсти - виното и шоколадът. А пък нещото в шарения плик е ваучер за 90 минутен масаж и други екстри, с които да се поглезя.


Сега за книгите. Явно вманиачаването ми по Сафон е довело приятелите ми до мисълта, че ще се зарадвам много на "Играта на ангела". Не са сгрешили! "Шогун" пък е книга, която от доста дълго време искам да прочета, но или не я намирам в книжен вариант, или пък ме мързи да я кача на Покетбукчо. Вече няма да имам оправдание - подариха ми невероятно издание с твърди корици, което ще чака да бъде прочетено. Вирджиния Улф я бях чувала само като автор, но не съм чела нищо нейно, тъй че с нетърпение и любопитство очаквам срещата си с нейната "Към фара". Черешката на книгите беше екземплярът на "Невидимите кризи" на Г.Г. Точно тази книга ми беше подарена с уникално красива подвързия и веднага щом приключа с "Цар Плъх", ще я започна - все пак не мога да притежавам книга на Господинов и да я оставя да чака на рафта! (не че и другите ще чакат много, де :D )


Много държа да спомена и ужасно красивите и нежни картички с котки, за което пък вече подскачах от радост. Обожавам да чета, да похапвам шоколад, да пия чаша вино и междувременно котката ми да мърка до мен! <3

Подаръците за рождения ден не се изчерпват само с изброените по-горе неща. Получих и билет за концерта на Таря, който беше на 30 март в НДК (съответно го получих и предварително, за да мога да отида :D),  пиянска дженга, която сефтосахме в ранните часове на купона, когато алкохола вече привършваше и зарове за възрастни, за които няма да говорим много-много :D

Като заключение ще кажа, че съм безкрайно доволна и щастлива от подаръците, които получих и най-вече от приятелите, които имам, защото без тях нищо няма да е такова, каквото е - БЛАГОДАРЯ ви, че ви има и че ви познавам!


П.П. Не обръщайте внимание на фотографските ми умения - просто толкова си мога. :D