неделя, 17 март 2013 г.

"Сянката на вятъра"...

...или как се влюбих в книга!


Как разбрах за Карлос Руис Сафон? Отговорът на този въпрос е "съвсем случайно". Преди почти цяла година, минавайки през Пролетния панаир на книгата и по-специално през щанда на издателство Изток-запад, човекът-блог Христо Блажев ми го препоръча и то романът му "Сянката на вятъра". Бях скептична, че ще ми хареса, имайки предвид, че въобще не бях чувала името на автора. Е, да... ама на Зимния панаир преди 4 месеца се изкуших и си купих романа. За голям мой срам успях да го прочета чак сега...

Тези 457 страници са толкова уникални, толкова увлекателни, че когато човек ги чете потъва в тях. За по-малко от два дена аз дишах, живях и съществувах единствено в следвоенна Барселона заедно с героите на Сафон. Реално, оказа се, че това е книга, която не можеш да я четеш просто за "лека нощ", защото няма да си легнеш, докато не затвориш и последната страница от нея. Грешка, това не е просто книга, това е КНИГАТА. Книга, която не исках да свършва, защото след това ще изпитвам почти наркоманска абстиненция. Книга, която все още искам да чета и препрочитам (или просто да продължа нататък с поредицата и "Играта на ангела"). 

Издателство Изток-Запад

Уважаеми читатели, повярвайте ми, че полагам невероятни усилия, за да избегна емоциалността при описанието на романа. Просто е трудно!

Да се върнем на "Сянката на вятъра". С малко думи бих могла да кажа, че това е роман за роман, носещ същото име. Роман, чийто единствен екземпляр момчето Даниел Семпере открива в Гробището на забравените книги. Единствен, защото някой усилено издирва и изгаря всяка една излязла на бял свят бройка. И то не само на "Сянката на вятъра", а и всяка друга бройка от всичките романи на автора му - Жулиан Каракс. Силно заинтригуван, младият Семпере-син се захваща да рабули тайната около името Каракс и неговите творби. Разплитането на загадката ще отнеме години, през който собственият живот на Даниел ще се вплете в една отдавна случила се трагедия. Миналото ще заживее наравно с настоящето, възлите ще се затягат все повече и все повече въпроси ще изникват... Едни ще търсят истината, други - дълго чаканото отмъщение...
Още по-накратко "това е една история за книги ... За прокълнати книги, за човека, който ги е написал, за герой, избягал от страниците на един роман с цел да го изгори, за предателство и изгубено приятелство. История за любов и омраза, за сънищата, които живеят в сянката на вятъра...

Има още много неща, които могат да се кажат за тази история, но ще спра дотук... защото каквото и да казвам (пиша), то никога няма да е достатъчно - тя просто трябва да се прочете и да се изживее, защото пред майсторството на Карлос Руис Сафон няма как да си безучастен. 

П.П. Прочетете още ревютата на "Сянката на вятъра" в Книголандия (и тук), в Литературата днес, в Аз чета на Милена Ташева, Димитър Панайотов и още много други (списъкът не е изчерпателен - след кратка справка Google ми изведе като резултати още много други ревюта).


 

2 коментара:

  1. Отговори
    1. Да, сега съжалявам, че тогава не си ги взех и трите накуп, ама скоро ще поправя тази грешка :)

      Изтриване