петък, 8 март 2013 г.

"Ловецът на хвърчила" на Халед Хосейни...

Чудя се замисляли ли сме се какво знаем за Афганистан... Освен това, че редовно присъства във вечерните новини... Освен, че го свързваме с талибани, самоубийствени атентати, бурки и все тъй "непознати" думички. Е, аз не се бях замисляла - за мен Афганистан беше напълно непозната държава с неразбираеми обичаи и нрави. "Беше", защото след прекрасния роман на Халед Хосейни - "Ловецът на хвърчила", се събуди любопитството ми. Макар и романът да не се отнася точно за Афганистан, в основни линии той разкрива достатъчно от историята на тази държава от 70-те години на миналия век насам, така че да ме заинтригува. И все пак това не е единственото нещо, заради което си заслужава да се прочете тази книга. Историята на Хосейни е ужасно въздействаща, интригуваща... Тя не ти оставя да си поемеш дъх... Уникална!

Издателство: Обсидиан

Действието в романа се върти около две момчета - Амир и Хасан. Родени и отрасли заедно. С единствената разлика, че единият е слуга на другия. Амир е богаташки син, искащ да спечели уважението на баща си, печелейки традиционното афганистанско състезание на бой с хвърчила. Хасан има само една цел - да защити своя господар на всяка цена. Наистина на всяка. Да, но цената, която трябва да заплатят, преобръща живота им. Тя ще раздели неразделните до този момент момчета. По ирония на съдбата, скоро и Афганистан ще се промени. Пътищата на Амир и Хасан ще се разделят окончателно - Амир ще замине за Америка, докато Хасан ще остане в афганската земя, която ще бъде опустошена.

Ще минат години. Ужасната тайна, разделила някога Амир и Хасан, ще излезе наяве. И Амир ще трябва да се върне в своята родина, удавена в кръв не само от съветските танкове, но и от лудостта на талибаните. Там, той ще има нелеката задача да се пребори с демоните от детството си и да изкупи невинно пролятата кръв... И не на последно място - да спаси един невинен детски живот, защото "в Афганистан има много деца, но няма детство" (цитирам по памет).

Признавам, не се сблъсквам с Хосейни за първи път. Преди месеци, пътувайки си към родния видински край, прочетох и "Хиляди сияйни слънца". Още тогава останах безмълвна. Сега... "безмълвна" е меко казано, просто недостатъчно... И ако написаното по-горе не ви е заинтригувало достатъчно, че да прочетете книгата, то предоставям на вашето внимание още две ревюта на уважавани от мен книжни блогъри - в Книголандия и в Литературата Днес.



Няма коментари:

Публикуване на коментар