понеделник, 7 януари 2013 г.

Жестокото присъствие на времето

След множеството добри отзиви, които чух за "Жестокото присъствие на времето" и за факта, че "махала глави", аз бях твърде решена да я прочета. Купих си я от декемврийския панаир на книгата, но не ми оставаше време да я започна. Може би и отлагах. Може би се и страхувах от нея. И с право. Дженифър Игън има невероятен стил на писане. Тринадесетте глави от книгата са писани все едно от различен писател, с различен стил. Абсолютно и напълно различно. Най-много ме впечатли фактът, че имаше глава оформена като презентация. Почти без текст - само графики. Да си призная на такова чудо не бях попадала. А и различният стил от всяка глава ме затрудни. Трябваше да препрочитам, за да мога да разбера какво точно се има предвид, което за малко да ме откаже да я прочета докрай. Е, добре, че не го направих... Книгата е У-НИ-КАЛ-НА!

Издателство: millenium

В същината си книгата разказва дванадесет преплитащи се човешки истории през призмата на времето. Истории, подчинени на жестокото присъствие на времето. Дженифър Игън объркващо прескача в различните сюжетни линии към сегашното, миналото и бъдещето битие на своите герои. Герои, обединени от музиката и времето.

Музиката и времето променят, моделират хората по начин, които им е изгоден - без значение от това дали ще откраднеш нечие портмоне или ще помогнеш на стар приятел. Тяхната сянка присъства на всяка страница от книгата.  Докато в един момент не осъзнаваш, че промяната идва от паузите. Онези секунди, в които вокалът и мелодията спират и си мислиш, че това е краят, но когато звукът гръмва отново, изпитваш облекчение. А после парчето наистина свършва и 

ТОЗИ.ПЪТ.КРАЯТ.Е.НАИСТИНА.

Няма коментари:

Публикуване на коментар