Знаете ли, имам навика да пиша ревюта за прочетените книги поне ден след техния прочит? Обичам мислите да "втасат" в главата ми, преди да ги пренеса на виртуалния лист хартия. Знаете ли също така, че рядко се случва да изпадна от супер весело настроение до това да съм просълзена в рамките на точно 5 часа, и то заради книга? Само да вметна, че това не се случва често. Е, днес, на 8 август 2013г., очевидно ще се случат и двете необичайни явления за моята скромна личност.
 |
| Издателство: Жанет 45 |
След сборника с публицистични текстове на Георги Господинов - "Невидимите кризи", новината, че това лято ще излезе и друга негова книга, ме накара да се радвам като малко дете. Сега си представете, че от сряда, когато поръчах от онлайн книжарницата Книга за теб тази книга, как успях да издържа до петък. И след като рано тази сутрин получих дългоочаквания смс от куриерската фирма, че днес ще е Денят X, едва успях да си намеря място от вълнение на работа. Да, беше един изключителен ден. Държейки вече "И всичко стана луна", аз не исках да започвам веднага с четенето, защото знаех, че няма да мога да я чета бавно и спокойно, а ще я погълна за броени часове. Така се и случи. Добре, че на работа мога да чета без притеснение, иначе вече да съм безработна. И след като обърнах и последната страница, просълзена заради последния разказ, аз останах с увиснало чене.
Георги Господинов и в този сборник не изневерява на своя уникално завладяващ стил. Разказ след разказ времето тече, но за теб то е спряло. Е, не настава тъмнина, както ако това наистина се беше случило, но накрая оставаш изненадан колко е часът в действителност. Тези 19 разказа, събрани в малко повече от 160 страници, са толкова увлекателни, толкова истински, че аз не мога да опиша какво чувствам след тяхното прочитане, защото те просто трябва да се прочетат, за да разберете какво имам предвид. А самите истории... Те са помитащи, изпълвайщи те с широк спектър от емоции, оставяйки те безмълвен. Просто възхитителни... и невероятно добре написани!
Първоначално мислих да разкажа и по нещичко за ако не всеки, то поне за част от разказите, но на второ четене реших, че това би развалило удоволствието на четящия на този малък, но иначе голям сборник. А пък да преразказвам сюжетите им - това би убило магията на талантливото перо на Г.Г. И все пак, предлагам на вниманието ви една от любимите ми истории, която е меко казана трогваща - "Старецът и морето".
П.П. Извинявам се за изключително емоционалното ревю на "И всичко стана луна", но тя директно отива в графа Любими книги, а за тях не бих могла да говоря/пиша без стабилно голяма доза емоционалност.
Още ревюта в Литературата днес и Книголандия.
