вторник, 23 юли 2013 г.

Истинската история на едно момче в "Има крокодили в морето"

След кратко затишие, се завръщам с публикация за една удивителна книга на Фабио Джеда, чиято премиера в България беше преди малко повече от два месеца. Е, аз като виден книгохолик, чаках с нетърпение да се сдобия с нея, но по една или друга причина, успях едва преди около седмица, и едва вчера я прочетох.

Издателство: Жанет 45

Тази на пръв поглед малка книжка със странно заглавие всъщност се оказа, че крие зад кориците си една голяма история. История за едно момче. От Афганистан. Няма как да не направя паралел с книгата на Халед Хосейни - "Ловецът на хвърчила". Но с една огромна разлика - докато при Хосейни става въпрос за художествена измислица, то тук историята е реално случила се. Енаятолах Акбари е реално съществуваща личност, която в действителност е преживяла това, което е описано в книгата. Тук е моментът да вметна, че "Има крокодили в морето" представлява един разказ на Енаятолах, кратък и въздействащ, който се чете изключително лесно, но през цялото време те стиска за гърлото, защото знаеш, че това се е случило и продължава да се случва на определени места по света.

„Нуждата да емигрираш понякога е равносилна на нуждата да дишаш”. Този цитат дава достатъчно добра идея какво тласка едно дете да работи на много места, да спи из паркове, да се прехранва с каквото намери, като междувременно преминава нелегално няколко различни държавни граници. Бягайки от родния Афганистан, след като е изоставен от майка си в Пакистан, Енаятолах е принуден да се превърне в емигрант, търсещ своето спасение в Иран, Турция, Гърция, та чак до Италия, където намира своя дом. Нещо, което мнозина други не успяват да сторят...

Да, тази история ме накара да се замисля дали имам нужното основание да се оплаквам от живота, който имам. Не, нямам. Вероятно и вие нямате. Защото не ни се налага да се борим за правото да дишаме свободно, да учим, работим. Защото в главата ни не кънти собственият ни глас, питайки ни дали ще доживеем до утре, дали няма да ни убият на улицата защото брадата ни не е достатъчно дълга. Или пък, защото не принадлежим към "правилното" - било то етнос, религия или пол. Достатъчно е да се обърнем и да погледнем към други държави и ще видим, че в 21-ви век такива неща все още се случват. Все още има такива места по света, в които хората нямат нашия късмет - да не се страхуват, че ще бъдат убити, защото са били родени такива, каквито са...

Други ревюта за книгата:



Няма коментари:

Публикуване на коментар