За "Геният и богинята"

Май ми става навик да попадам* на книги, за които мога да кажа единствено и само "Уау!"/ други еквивалентни възклицания/ и то да е достатъчно. Ноо! По-надолу ще ви разкажа малко повече за нея, за да добиете по-ясна представа:

Издателство: Екслибрис

Цялата история в книгата "Геният и богинята" на Олдъс Хъксли се върти около една тайна. Тайна, споделена тридесет години по-късно в Коледната нощ. Тайна, в която Джон Ривърс е главният герой... Разкъсван от екстаз и агония, преди три десетилетия младият Ривърс се влюбва до безпаметност в Богинята. Жена, която е забраненият плод, защото е съпруга на Гения - неговия учител - видния физик и нобелист - Хенри Маартенс. Тази любов по ирония на съдбата завършва трагично. За всички, докоснали се до нея. И сега години по-късно, в навечерието на Коледа, докато на горния етаж спи внучето му, Джон проговаря. Но, това не е просто обикновен разговор между двама стари приятели на по чаша уиски за отминала Любов. Това е разговор, пълен с философски размишления за любовта и смъртта... и всичко останало.

Джон Ривърс е 28-годишен млад учен, израснал под зоркото око на своята крайно религиозна майка. По стечение на обстоятелствата той напуска родния си дом и заживява при семейство Маартенс, където всеки един от членовете си има своята малка странност. Главата на семейството - геният Хенри Маартенс е типичният главен герой в повечето анекдоти - социално неадекватен, но невероятен учен. Неговата съпруга, Кейти, е ядрото, балансът в семейството. Несъмнено тя, Богинята, е единствена опора и основа за цялостната стабилност на Гения. Двете им деца - малкият Тими е вманиачен на тема влакчета, а Рут... Рут е пишещо поезия момиче, което бърза да навлезе в живота на възрастните.

Привидно равновесието в семейство Маартенс е стабилно. Докато един ден неговото ядро, Кейти, не се налага да го напусне, за да се грижи за болната си майка. Тогава целият баланс бива изгубен. Геният губи своята опора и се превръща от възрастен човек в дете, имащо нуждата от своята бавачка. Рут, бързаща да изпревари времето и да порасне, се вманиачава по Джон, мислейки си, че е влюбена в него. А Джон тайничко е влюбен в Богинята, която, както и Хенри, боготвори. Е, единствено Тими не забелязва погубващите страсти, обхванали обкръжението му. За сметка на това, любовният триъгълник е заформен...

Разкъсван от екстаз и агония, Джон решава да напусне дома на семейство Маартенс, за да може предишното статукво да бъде възстановено. По ирония на съдбата, това не се случва...

Разказвайки за случилото се преди тридесет години, Джон Ривърс осъзнава, че то е променило живота му изцяло. Вмъкнатите в разказа му размишления за съдбата,  живота, смъртта и всичко останало, превръщат книгата "Геният и богинята" не в поредната клиширана любовна историята, а в един философски разговор за вечните неща. Неща, до които всички ние се сблъскваме рано или късно...

* Ще ви изненадам ли, ако ви кажа, че книгата ми е препоръчана отново от Мила? :D