За "Геният и богинята"

Май ми става навик да попадам* на книги, за които мога да кажа единствено и само "Уау!"/ други еквивалентни възклицания/ и то да е достатъчно. Ноо! По-надолу ще ви разкажа малко повече за нея, за да добиете по-ясна представа:

Издателство: Екслибрис

Цялата история в книгата "Геният и богинята" на Олдъс Хъксли се върти около една тайна. Тайна, споделена тридесет години по-късно в Коледната нощ. Тайна, в която Джон Ривърс е главният герой... Разкъсван от екстаз и агония, преди три десетилетия младият Ривърс се влюбва до безпаметност в Богинята. Жена, която е забраненият плод, защото е съпруга на Гения - неговия учител - видния физик и нобелист - Хенри Маартенс. Тази любов по ирония на съдбата завършва трагично. За всички, докоснали се до нея. И сега години по-късно, в навечерието на Коледа, докато на горния етаж спи внучето му, Джон проговаря. Но, това не е просто обикновен разговор между двама стари приятели на по чаша уиски за отминала Любов. Това е разговор, пълен с философски размишления за любовта и смъртта... и всичко останало.

Джон Ривърс е 28-годишен млад учен, израснал под зоркото око на своята крайно религиозна майка. По стечение на обстоятелствата той напуска родния си дом и заживява при семейство Маартенс, където всеки един от членовете си има своята малка странност. Главата на семейството - геният Хенри Маартенс е типичният главен герой в повечето анекдоти - социално неадекватен, но невероятен учен. Неговата съпруга, Кейти, е ядрото, балансът в семейството. Несъмнено тя, Богинята, е единствена опора и основа за цялостната стабилност на Гения. Двете им деца - малкият Тими е вманиачен на тема влакчета, а Рут... Рут е пишещо поезия момиче, което бърза да навлезе в живота на възрастните.

Привидно равновесието в семейство Маартенс е стабилно. Докато един ден неговото ядро, Кейти, не се налага да го напусне, за да се грижи за болната си майка. Тогава целият баланс бива изгубен. Геният губи своята опора и се превръща от възрастен човек в дете, имащо нуждата от своята бавачка. Рут, бързаща да изпревари времето и да порасне, се вманиачава по Джон, мислейки си, че е влюбена в него. А Джон тайничко е влюбен в Богинята, която, както и Хенри, боготвори. Е, единствено Тими не забелязва погубващите страсти, обхванали обкръжението му. За сметка на това, любовният триъгълник е заформен...

Разкъсван от екстаз и агония, Джон решава да напусне дома на семейство Маартенс, за да може предишното статукво да бъде възстановено. По ирония на съдбата, това не се случва...

Разказвайки за случилото се преди тридесет години, Джон Ривърс осъзнава, че то е променило живота му изцяло. Вмъкнатите в разказа му размишления за съдбата,  живота, смъртта и всичко останало, превръщат книгата "Геният и богинята" не в поредната клиширана любовна историята, а в един философски разговор за вечните неща. Неща, до които всички ние се сблъскваме рано или късно...

* Ще ви изненадам ли, ако ви кажа, че книгата ми е препоръчана отново от Мила? :D

Виена, един апартамент и още нещо...

Предколедна Виена, един апартамент и една жена, която търси правилните отговори... Звучи странно, но около тези три неща се случват събитията в романа на Радостина А. Ангелова - "Виенски апартамент". Роман, който прочетох преди малко повече от две седмици и за който все още ми е доста трудно да говоря. Обсебващ (в положителния смисъл), магичен... Две определения, които се въртят в главата ми и за които не мога да дам точно определение, защото, за да ме разберете, трябва да прочетете книгата. Защо ли? Защото има нещо в този роман; нещо, което те хваща в прегръдката си и не те пуска дори след последното изречение. Точно както се чувствам, между другото, и аз - след повече от 14 дена аз все още не мога да спра да мисля за историята на Бианка. Не мога да започна друга книга, защото постоянно се връщам там, в предколедна Виена и си задавам същите въпроси в търсене на правилните отговори...

Честно казано с тази книга си имаме кратка предистория. Естествено, главният виновник отново е Мила, с която имахме уговорка да се видим и моят приятел да ни направи по две-три снимки в съботния следобед. Е, да, но Мила дойде на срещата с цяла торба книги. Просто ей така, за реквизит. Вероятно се досетихте, че сред тях, беше и "Виенски апартамент". Докато седяхме в едно столично заведение, чудейки се времето навън дали ще е достатъчно благосклонно за разходка, Мила ми подаде отворена книга с повелителното "Чети!". Дори не се замислих. След като прочетох посочения абзац, аз просто не спрях. Книгата ме грабна и не ме пусна. Е, и тематична фотография си направихме, снимки от която може да видите в so much (for) beauty. 

                                                  Снимка: Виктор Владев

Прочетох и книгата, разбира се.Точно след 24 часа от събитието по-горе затворих последната страница. И бях безмълвна. Не знаех какво точно се случва с мен. Имаше нещо магическо...

Дни след това, на премиерата на романа в Унгарския културен институт, чух подобни отзиви от много други хора. Всички до един описваха, че от тази книга струи магия. Нещо, което за мен беше изключително голямо съвпадение, за да не му обърна внимание. Точно това всъщност продължава да ме терзае. Дали наистина няма нещо магическо в романа!? Отговорът е много прост. Книгата на Радостина Ангелова в лицето на главния персонаж - Бианка, задава множество въпроси, чиито отговори всички ние търсим. Отговори, за които се надяваме да са правилни... Бианка вероятно намира своите в апартамента под наем "Кафе I" в старата част на Виена. Казвам вероятно, защото в този роман няма универсални отговори. След последното изречение от романа се оказва, че единственото сигурно е вечната фраза от "Граф Монте Кристо" - "Чакай и се надявай". 

Иска ми се да кажа още много неща за тази книга, защото тя го заслужава. Проблемът идва от там, че всичко казано, ще е просто недостатъчно. Романът "Виенски апартамент" говори сам за себе си. Тъй че, прочетете го! И кой знае - може да намерите вашите отговори.

П.П. На 6 декември (четвъртък) от 17:30 Радостина А. Ангелова ще гостува на щанда на Жанет 45 на Международния панаир на книгата.